Фотографите може да направят нещо, което не е по възможностите на нито един кинооператор, художник или журналист – да запечатат за вечни времена онези части от секундата, които са разтърсили и променили нашия свят.
Култовите фотографии от всеки учебник по история може да разкажат за най-важното в нашето минало, без значение дали става въпрос за историческо събитие, научно откритие или техническия прогрес.
Първата дама в Интернет
През 1973 година група учени от Университета в Южна Калифорния е търсела тестова фотография с добър динамичен диапазон за изследване на цифровата компресия на изображенията. Те са спрели своя избор на момичето на месеца от ноемврийския брой на Playboy, който са намерили в своята лаборатория. Един от изследователите, Александър Савчук е сканирал фрагмент от плаката с резолюция 100 линии на инч. Получило се изображение от 512х512 пиксела. Файлът е бил наречен на името на модела – Lenna.
Постепенно Lenna е станала промишлен стандарт в отрасъла и до сега се използва в научните работи за проверка и илюстрация на алгоритмите за обработка на изображенията (компресия, филтриране на шумовете и др.). Същото това изображение е било предадено за първи път по цифров начин чрез мрежата ARPANET, която е прототипа на съвременния Интернет.
Playboy отначало са заплашили със съд за нерегламентирано използване на фотографията, но след това е променил своето решение и дори са започнали да разказват в своята реклама за това събитие. Трябва да се отбележи, че ноемврийският брой на Playboy веднага е станал най-продаваемият в историята на списанието. Броят с „първата лейди на интернета“ е продаден в тираж 7 161 561 броя.
Нубийските борци
Нубите или „хората от хълмовете“ е общото название на народността, живяла на границите на Судан и Южен Судан в Нубийските планини. През 1947 година, фотографът Джордж Роджър и неговата съпруга, по време на пътешествие в Африка и изпълнявайки задача от National Geographic са узнали за нубите, които са живеели по същия начин, както своите предци от хилядолетия насам. Роджър е получил разрешение от суданското правителство да документира живота на племето. През 1949 година двойката фотографи е станала първата, която е заснела живота и обичаите на тези „хора от хълмовете“.
Сред техните фотографии има и много нагласени снимки, но най-известни са станали фотосите от спортните мероприятия, племенните церемонии и танци на нубите. Публикуваната през 1952 година в National Geographic снимка на борци е получила най-голяма известност. Тя се е появила навсякъде – и на открито и в учебниците. В продължение на много години именно такъв е бил портретът на Африка.
Скок към свободата
На 15 август 1961 година 19 годишният унтерофицер от ГДР Ханс Конрад Шуман е бил изпратен на кръстовището на улиците Ruppiner Straße и Bernauer Straße да охранява започналото преди два дни строителство на Берлинската стена. На този етап, стената е била само набор от бодлива тел. Под предлог за проверка на загражденията Шуман е скочил с един крак през загражденията. Неговите действия са привлекли внимание и от западната страна са започнали да викат – „Прескачай“, а преминаваща полицейска кола е спряла на 10 метра и е отворила вратата си, очаквайки го.
19 годишният фотограф Петер Ляйбинг, командирован на стената от страна на ФРГ половин час е следил за нервничещия войник. „Не свалях очите си от него повече от час. Имах чувството, че той има намерение да прескочи. Това е един вид инстинкт…научих се да го правя на състезанията с коне в Хамбург. Необходимо е да се направи фотография в онзи момент, когато конят се откъсва от земята и преди да пресече бариерата. И в този момент натиснах копчето на затвора“.
Фотографията на Ляйбинг е спечелила Overseas Press Club award в номинациите за „Най-добра фотография“ през 1961 година. Конрад Шуман се установил в Западен Берлин. След падането на Стената той се върнал в родната Бавария. Но родителите, братята и сестрите му го избягвали, осъждайки неговата постъпка. В състояние на депресия Ханс Конрад Шуман се обесва у дома си на 20 юни 1998 година.
Кралица Елизабет II
През март 2007 година, Ани Лейбовиц – известен американски фотограф, специализирал в снимането на знаменитости е направила няколко портрета на кралицата на Великобритания Елизабет II. На снимката, показана по-горе, кралицата, облечена в бяло-златисто вечерно палто с мъхеста ливрея и диамантена диадема седи в Бялата дневна на Бъкингамския дворец. Източник на вдъхновение за Ани Лейбовиц е станала картината „Кралица Шарлот“ на Томас Гейнзбъроу, изложена в Националната галерия. Лейбовиц си спомня за снимките така:
„Тя (кралицата) влезе в стаята толкова бързо, колкото и позволяваха нейните тежки регалии и промърмори – защо трябва да нося всички тези тежки дрехи в средата на деня? А аз просто и се възхищавах“.
Титаник
Титаник – британският параход на компанията „Уайт Стар Лейн“ е бил възложен на 31 март 1909 година на корабостроителната компания Харленд & Волф“ в Сверена Ирландия и е пуснат на вода на 31 май 1911 година. Корабът се е считал за непотопяем. И когато от „Ню-Йорк Таймс“ излизат със заглавието „Катастрофа с Титаник“ това е било истинска сензация. Останалите вестници, опирайки се на сведения от корабостроителната компания „Уайт Стар Лейн“ пишат за „някои проблеми след сблъсък с айсберг“.
Нед Парфет – 15 годишен юноша продава вестника пред „Океаник Хаус“, където е бил офисът на „Уайт Стар Лейн“.
В прегръдките на качулките
Не е тайна, че в Обединеното кралство са монтирани голям брой улични видеокамери. Затова за „униформа“ на младите закононарушители стана дрехата с качулка (hoddie), позволяваща да се скрие лицето. През 2006-2007 тя се превърна даже в политически символ.
След въвеждането през 2006 на ограничения относно носенето на тези дрехи, Дейвид Камерън, лидерът на Консервативната партия изнесе реч в Центъра за социална справедливост – Ян Дънкан Смит и разказа за своите виждания относно различни проблеми. Въпреки, че никъде в речта на бъдещия премиер министър не се говори за прегръдки, тази кампания бе наречена „Прегръдка с качулките“. През 2007 година Камерън посетил едно от най-бедните места в Манчестър. На фотографията, 17 годишният Райън Флоренци „стреля“ по лидера на партията за да направи впечатление на приятелите си.
Норд-Ост
23 октомври 2002 година – група въоръжение бойци начело с Мовсар Бараев превзема сградата Дом на културата „ОАО Московский подшипник “, в която тече мюзикълът Норд-Ост. Борбата между спецслужбите и терористите продължава 3 дни. На 26 октомври през вентилацията на сградата е пуснат упойващ газ. Специалистите предполагат, че това е било бойно отровно вещество на основата на фентанила, но така или иначе точният състав на газа остава неизвестен, в това число и спасилите заложниците медици.
В резултат на терористичния акт, според официалните данни са загинали 130 души, в това число и 10 деца. От броя на загиналите заложници пет човека са били застреляни преди щурма, останалите са починали след освобождаването им в резултат на отровното действие на газа. Въпреки присъствието на пресата на места събитието е било ограничено, но фотографът от Sunday Telegraph Джъстийн Сатклиф е успял да направи снимка на освободена жена в безсъзнание, намираща се в автобус след щурма на Театралния център.
Фотографията получава наградата World Press Photo 2003. Журналистите от Sunday Telegraph се опитали да узнаят съдбата на жената от фотографията, но така и не успели.
Джеси Оуенс
XI летни Олимпийски игри са се провели в Берлин от 1 до 16 август 1936 година. Хитлер е използвал тези игри в качеството на инструмент за пропаганда. Откриването на Олимпиадата за първи път е предавано по телевизията в директен ефир, като олимпийските игри са станали материал за създаването на филма на Лени Рифенштал „Олимпия“. Само че, нацистите не са могли да управляват резултатите от игрите. Четирите златни медала на американския чернокож спортист Джеси Оуенс подлагат на огромни съмнения теорията на Хитлер за расовото превъзходство.
Тенисистка
Ако една снимка би могла нагледно да предаде духа на сексуалното разкрепостяване в Англия през 70 години на миналия век, то това би била фотографията „Тенисистка“ на Мартин Елиът. Фотото е направено в началото на септември 1976 година. В кадъра е Фиона Батлър – в този момент 18 годишната приятелка на Елиът. Самата снимка не е направена случайно, Мартин Елиът е помолил своята приятелка, която по-рано никога не е играла тенис да се преоблече във екипа и да му позира на корта. По време на снимките на модела поличката се повдигнала, като ясно се вижда, че отдолу няма бельо. Снимката, което е доста обикновена според сегашните стандарти е предизвикала буря от емоции, когато арт ритейлъра Athena я пуска като част от календар, предвиден за сребърния юбилей на Елизабет II. В резултат, календарът е продаден в тираж от над два милиона броя. Фотографията е направила богат Мартин Елиът, а Фиона Батлър, която не получила никакви бонуси от продажбите на календара, в края на краищата се омъжила за милионер и заявила, че не се притеснява от тази фотосесия и не съжалява, затова че не е получила никакви пари за нея. Сюжетът на фотографията влиза в историята и нееднократно се използва и разиграва от различни автори.
Заглавието на вестниците след 22 ноември 1963 година
Карл Майданс е работил 36 години в списанието LIFE. Той е бил щатен фотограф през целия период, когато списанието излиза ежедневно (от 1936 до 1972 година). На неговите снимки са били запечатани сцени с наказанията на французойки, сътрудничили с нацистите, освобождението на пленени от лагера Санто-Томас, капитулацията на Япония на борда на „Мисури“, както и земетресението в японския Фукуи през 1948 година. Снимката по-горе е направена във влака до Стамфорд, Кънектикът, на следващия ден след убийството на Кенеди.
Алфред Круп
По поръчка на редакцията на Newsweek Арнолд Нюман се свързва с известния бизнесмен Алфред Круп. Освен това, че Круп е бил известен като бизнесмен, след него върви и славата на военен престъпник, използващ робски труд за производството на оръжия за нацистите. Узнавайки, че Нюман е евреин, Круп отказва снимките, но Нюман настоява Круп да погледне портфолиото му преди да вземе окончателно решение. Виждайки снимките, Круп променя решението си и на 6 юли 1963 година бизнесменът и фотографът пристъпват към снимките в завода в Есен, същият, където са работели военнопленниците. Когато Круп за първи път видял снимките изпаднал в ярост. Нюман обвил – „Аз съм евреин и това е моето малко отмъщение“.
Взрив от радост
Фотографията „Взрив от радост“ на Слав Вердер става носител на наградата Пулицър. Снимката е направена на 17 март 1973 година на военната база Травис и става символ на края на войната във Виетнам. В кадъра, подполковникът от САЩ Робърт Стирм се среща със своето семейство след петгодишен плен в Северен Виетнам. Изстребителят-бомбардировач F-105, който той е управлявал е свален над Ханой на 27 октомври 1967 година и Стирм прекарва в плен до 14 март 1973 година.
Централно място във фотографията заема дъщерята на Стирм – 15 годишната Лори, посрещаща баща си с отворени обятия. Останалите членове на семейството са след нея. Въпреки радостта, запечатана на снимката, семейството не е било щастливо. Три дена след прибирането си в САШ Робърт Стирм получава писмо от жена си, в което тя му съобщава, че отношенията им са приключили. През 1974 година подполковникът се развежда.
След като фотографията става носител на Пулицър, всички членове на семейството получават копия на снимката. Но Робърт Стирм така и не я сложил у дома си, защото според него – „нямал сили да я гледа“.
Пожарникар си купува тиква
На корицата на либералният Ameriacan Prospect, посветен на „крайпътната Америка“, е била поместена дяволски странна фотография. Пожарникар купува тиква, докато фермата, заради която явно е тук гори на заден план. Снимката е направена от фотографа Джоел Стернфелд, преминавайки със своя Фолксваген през градчето Маклин в щата Вирджиния.
В даденият случай, пожарът е бил контролирана тренировка, а самият пожарникар в момента е бил в почивка. Само че, този факт е минал в страни от вниманието на публиката. Когато фотографията е била напечатана, отначало в LIFE, а след това и в много други списания и изложения, на подписа на снимката се виждало само „Джоел Стернфелд. Маклин, Вирджиния. Декември 1978 г.“ Самият фотограф е търсел дадената двусмисленост. В интервю от 2004 година във вестник Guradian, където журналист го е нарекъл летописец на „зловещото любопитство на Америка“, Стернфелд казва:
„Фотографията винаги е могла да манипулира. Всеки път, когато слагаш рамка на света наоколо ти вече интерпретираш. Мога да насоча камерата към двама стоящи наблизо души, без да покажа в кадъра лежащия в дясно от тях или убийството, което става вляво. Избираш 35 градуса от 360 и наричаш това фотография. Съществува безкрайно количество от начини да се направят снимки. Фотографът – той винаги е автор“
