Стартирането на лентовите касети от RCA ускориха темпото, с което фирмите в света започнаха да разработват лентовите магнетофонни касети и след това компактните под различни имена и въз основа на различните стандарти. Общата черта на тези продукти е, че за разлика от системите от ролка до ролка /reel to reel/, вече просто трябвало да ползвате лентата, поставена в специален носител и да натиснете бутона на плейъра за да слушате музиката. Това се оказало истинско чудо, особено за хората без някакви особени технически знания – всеки вече е можел да работи с новите аудио системи по много лесен начин. Естествено, самите машини са започнали да се миниатюризират.
Картридж касетите
1958 – RCA cartridge. Това е първият опит да се вкара лента от тип ролка до ролка /reel to reel/ в касетна форма. Размерите и са били 127 х 197 х 13 мм. Картридж касетите са обръщаеми, като всяка страна може да възпроизвежда музиката. Скоростта на лентата е 3.75 инча за секунда, което е осигурявало до 30 минути аудио на 0.25 инчова лента. RCA Records са направили ранен опит да направят от тези големи касети популярен презаписваем музикален формат. Така или иначе те са се оказали голям провал. Картридж касетите са имали цени от $4.95 за 20 минутен запис до $9.95 за 1 час музика. RCA са се забавили с производството на съответните плейъри за вътрешния пазар и с лицензирането на записи, така че форматът изчезва от пазара през 1964 година.
1959 – Fidelipac (NAB cartridge). Представени през 1959 година от Collins Radio, този формат картридж касети са предназначени за употреба от радио компаниите за пускане на реклами, изявления и съобщения. Те ще бъдат в употреба чак до късните 90 години на миналия век и са директния предшественик на първият популярен потребителски касетен формат. Оригиналните размери са 6.4 мм широчина на лентата с две писти със скорост 7.5 ips. Fidelipac касетите по-късно са адаптирани от Earl „Madman“ Muntz през 1962 за неговата Stereo-Pak картридж система, работеща на скорост 3.75 ips. Мънц също така е продал библиотека от 3000 заглавия, лицензирани от 40 звукозаписни компании. През 1960 година Мънц е продал около половината от 700 хиляди плейъри от типа Fidelipac.
1963 – компактните касети. Philips представя прототипа в Европа през август 1963 година (на Берлинското радио шоу). Касетите на Philips са на ¼ от размерите на Fidelipac или Lear картридж касетите, правейки възможно производството на компактни, захранвани от батерии мобилни плейъри, които може да се пренасят навсякъде. Касетите на Philips са обръщаеми с максимум защита на лентата. Скоростта на последната е 1 7/8 ips. Широчината на лентата е 3.81 мм. В щатите Philips са използвали името NORELCO. Отдолу на снимката е първият касетен плейър EL 3300 и първата касета BASF PES-18.
1965 – DC International. През 1965 година по време на изложението в Берлин, Grundig съвместно с Telefunken и Blaupunkt представят DC-International касетата, която е достъпна във формат 2 х 45 или 2 х 90 минути запис със скорост от 5.08 см/сек., позволяваща възпроизвеждане в диапазона от 40 Hz до 10 kHz. Първият рекордер е Grundig C 100L.
1965 – 8-track или още STEREO 8 касетите са създадени от Lear Jet Corporation през 1964 са с някои вътрешни подобрения в сравнение с Fidelipac картридж касетите, най-главно относно материалите, осигуряващи по-плавно и меко механично взаимодействие.
Компактните касети
Форматът на компактните касети в началото е осигурявал доста лошо качество на аудио запис и ниска чувствителност, така че те са били предназначени изначално за гласови записи и речи, а не толкова за музика. Но технологиите напреднали много бързо и с качественото потискане на шумовете, възможността за възпроизвеждане на стерео записи и новите формули за магнитните ленти съвсем скоро се появили и първите компактни касети с висококачествен саунд. Ето основните моменти в производството на компактните касети:
1963 – първата компактна касета, заредена с BASF PES-18 лента.
1968 – TDK SD, първата касета насочена към Hi-Fi пазара. TDK Super Dynamic.
1968 – първата C120 касета.
1970 – Dolby B reduction system – базирана на оригиналната Dolby A система. Използва единичен канал и променлив високочувствителен филтър контролиран по ниво в различните сигнали пътечки. Dolby B намалява шума с 9-10 dB.
1970 – DUPONT ‘Crolyn’ CrO2 лентата, Dupont изобретяват хром-диоксид, а BASF лицензира технологията от Dupont и издига оксида на най-високите нива относно развитието на технологията. Sony придобива изключителни права да продава пигмента в Япония.
1971 – Advent Model 201 – първият hi-fi касетен рекордер. Той комбинира Dolby type B шумопотискане и хром-диоксидната лента с комерсиално насочен транспортен механизъм. В следствие на това, на формата започва да се гледа по-сериозно относно използването му за музика, като се слага началото на hi-fi касетите и плейърите.
1971 – Изравняване на хром-диоксида (CrO2) на 70 μs съгласно DIN стандартите. Единствената причина за различното изравняване е с цел намаление на шума с 4.5 dB, но това идва с цената на намаляване на SOL. Отнело е над 10 години за да се върне обратно това решение. Хром лентите със 120 μs изравняване са били използвани от A & M Records за реализирането на висококачествени музикални албуми.
1972 – SCOTCH High Energy Cobalt касетите.
1972 – Първата C180 (TDK C-180LN) касета.
1972 – Teac A450
1973 – MO 2228 pigment of Pfizer. Започва производството на нова генерация от феритни ленти (AGFA, AMPEX, BASF, MEMOREX). Японските компании не следват този път и това предизвиква хаос – имаме настройки за normal bias и high bias за type I лентите.
1973 – Nakamichi 1000
1975 Sony ferrichrome – Sony разработва двойната Ferrichome касетата. Докато Sony държи правата за хром касетите в Япония, Maxell, TDK и FUJI решават да използват и други възможности, заменяйки хрома с кобалт с желязни примеси. Японските химици се мъчат да фиксират кобалтовите йони извън външната кристална структура (епитаксиален метод) или в рамките на структурата (адсорбция Avilyn) за стабилизиране на пигмента и за да се измъкнат от задължението да платят на Sony за Американския оксид. В резултат, TDK разработва AVILYN, Maxell развива епитаксиалната технология, а FUJI развива BERIDOX. Също TDK, Maxell и FUJI вече не са в състояние да произвеждат ферихром ленти.
1976 – Scotch Metafine. Металните ленти се произвеждат чрез покриване на полиетиленово фолио с метален прах (MP лента). MP лентата се нуждае от нови глави, направени от магнитен материал, който не се насища със собствен поток преди лентата да запише сигнала. Само аморфен метал или Sedust сплав може да се справят с тази задача. Matsushita прави ME метална лента чрез изпаряване на метала във вакуум, нанасяйки го върху пластмасовото фолио. ME касетите се оказват трудни и скъпи за масово производство.
1978 – IEC тип I, II, III и IV класификацията е одобрена. BASF правят две референтни ленти IEC I. Първата е бившата DIN лента, приета от IEC, като е заменена от по-добрата железно-оксидна формула по-късно. Налице са три референтни ленти IEC II: първата е оригиналният DIN хром; втората е на базата на подобрен хром, а последната е желязо-кобалтова лента. Sony правят лентата IEC Type III, докато TDK произвеждат Type IV референтната лента. Идеята за референтни ленти произхожда от BASF в ранните дни, като начин да се направи сравнение между различните подобрения. Стандартите станаха част от Deutsche Industrie Normen (DIN) и по-късно на IEC (Международната електротехническа комисия). Това е важно за потребителската съвместимост (на теория, тъй като на практика, японските компании използват единствено японската лента) и от съществено значение за високоскоростните дубликатори, които извъртяват стотици километри от лента на ден на всяка машина.
1979 – Sony Walkman. Моделът TPS-L2, който е първият наистина автономен портативен музикален плейър. Иновациите на Sony Walkman са неговите размери, които са само малко по-големи от една касета. Отличава се с чифт преносими, леки слушалки и работи на батерии АА. Уокменът постави началото на новата ера на портативност. Оригиналният Walkman се продава на дребно за 33 000 японски йени.
1980 – Dolby C. практически се използват две Dolby B в серия. Dolby C намалява шума с още 20 dB.
1984 – Продажбите на аудио касети надминават продажбите на LP грамофонни плочи.
1990 – Dolby S. Базиран на професионалните звукозаписни системи. Намалява шума с 24 dB.
1990 – Супер металните касети – TDK MA-XG, Metal Vertex, Sony Metal Master, That’s Suono
През годините на подобряването на самата лента и по-добрите корпуси правят компактните касети източник на звук с високо качество – Hi-Fi. Нововъведения са направени във всички области на производството на касетите, от магнитните частици на самата лента, до използвания материал за разполагането им на пластмасовото фолио и корпуса на касетата. TDK казват, че е намалила размера на частиците 10 пъти през годините, докато магнитната енергия на всяка частица почти се е удвоила. За съжаление това е началото на края на касетите – идва ерата на CD компакт диска. Те са по-евтини, по-добре звучащи от тогавашните аудиокасети и касетофони. Продажбите драстично намаляват. Глобалната продажба на празни аудиокасети през 1996 г. е 2.098 милиарда бройки. През 1997 г. тя е намаляла с 4,5%.
Днес всички знаем, че касетата е вече в миналото. Но не и за истинските аудиофили и фенове на живото звучене – за тях аналоговите носители никога няма да остареят и излязат от употреба.
